Обля ме топлина. Някакво горещо чувство. Жестоко пареше отвътре някак ...

Светът за миг замлъкна. Тишина. Времето спря ... Умрях ли? От една усмивка? От признание? От радост ...

И тогава чух.

Туп-туп  туп-туп  туп-туп
Туп-туп  туп-туп  туп-туп
Туп-туп  туп-туп  туп-туп
Туп-туп  туп-туп  туп-туп
Туп-туп  туп-туп  туп-туп
Туп-туп  туп-туп  туп-туп

Обезумяло! Препускаше и блъскаше гърдите. 

Пак моето сърце! Върна се ... По-живо е от всякога.

Не е любов. Не би могло. 

Но пари.

Сърце на две нощи. Палави мисли, смели усмивки. 
Дързък разговор и размяна на истини. Срещи в съня, парещи чувства.
Жадни очи, а устните стенат ... неизричани думи. 

Без обещание и без мечти. 

Само тук и сега, само аз и ти. 
Без имена.

Единадесет минути искам само .. знаеш как.


И жажда за още и още ...

Безименни устни. Сърце без лице. 
Копнеж подир думи. 


Разтварям душа ... 

Ела!

те води в тъмното!

Вземи си Върховния дух и за ръчичка го изведи оттук и праааво в твоя си блог, а? :))))) Поздрави

би трябвало да разбере метафората за Върховния дух, ама нейсе...

Ama neise .. ne moje li da se izbazikam? :(( Ili vse s tyjnata maska da sym ..