Защо понякога става така? Как триеш нещо от лентата на живота си? Винаги казвам, че не съжалявам за нищо, което съм сторила или което се е случило с мен. 

Сега съжалявам. Не за нещо конкретно. За няколко неща или за цял период от време. Просто виждам, че иначе би било по-лесно. Най-малкото нямаше да боли. 

Знаете ли я онази, тъпата и постояна болка? Онези зачервени очи, с които не смееш да погледнеш никого? Онзи треперещ глас, който те кара да мълчиш? Сигурно знаете ... 

А как спира?! Как да спра. Да не се разплаквам от една дума. 

Някак ми се иска да те прегърна...нужно е време...и то толкова повече, колкото по-дълъг е периода, който ти се иска да изтриеш. Ще започнат да се появяват моменти, когато болката в гърдите изчезва...после се връща...Дано ти е по-леко вече.